This play is a classic. Its tale of Oedipus, his wife and mother Jocasta, the oracles and his troubled infancy provides an intriguing story in a format that may be unfamiliar to students. I recommend this story for 9th-10th grade. Once the format of chorus and history of ancient Greece is understood the play can be performed in class. It also presents questions about fate, destiny and whether or not one is in control of their destiny.

Blurb

„Едип цар” е трагедия от Софокъл.
Главен герой в нея е Едип, който е цар на Тива. Според "Поетиката" на Аристотел Едип е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между утвърдените нравствени и етически норми и крайните проявления на човешкия характер.
Нещастието на Едип е следствие от нарушени етически норми. Извършеното някога престъпление разрушава хармонията в обществото. Трагическата му вина е в това, че в положителния си стремеж допуска грешки и собственото му проклятие го настига. Той отрича силата на съдбата и в този момент търпи последствията на същата съдба, в която не вярва. Незнанието за миналите грешки, определя трагическата вина на героя.
Творбата започва с обширен монолог на Едип, в който героят заявява намерението си на всяка цена да открие убиеца на Лай и да изпълни волята на боговете. Тържествената му реч издава, че е подбуден от силна амбиция. От позицията на държавник, който служи на обществото, Едип призовава своите съграждани да съдействат. Започва да греши, когато проявява прекалена заинтересованост в своето търсене на убиеца.