Великият инквизитор

Blurb

Великият инквизитор е авторското название на съответната глава от романа Братя Карамазови на Фьодор Достоевски и притча, публикувана в списание „Руски вестник“ през юни 1879 г. като съставна част от романа. Тя представлява алегоричен разказ от Иван Карамазов на Альоша Карамазов на тема християнската свобода на волята и свободата на съвестта, излага възгледите на писателя за обществото, православието, католицизма и заема ключово място не само в романа, но и в цялата система от философски ценности на автора. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман.
Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е квинтесенцията на цялостното творчество на Фьодор Достоевски.
Тази глава, ведно и след двете други: "Буди, буди" и "Бунт", е и ключът, като своеобразното духовно завещание под формата на Света троица - за цялостното разбиране на авторовото творческо наследство.
Романът "Братя Карамазови" заема своеобразното последно място /на Второзаконието/ в знаменитото "Петокнижие" на писателят, започващо с "Престъпление и наказание", или по библейски: "Битие".